Печат

на

снимки

НОВО!!!

Забавна Фотография

УРОЦИ ПО ФОТОГРАФИЯ И ФОТОГАРФИЯ ЗА НАЧИНАЕЩИ, ФОТОГРАФСКИ ТЕХМИКИ И ТЕРМИНИ

 

Всеки урок или курс по цифрова фотография или фотошоп започва с теоритична част, в която се обясняват основните определения и понятия във oоснови на фотографията. Тук ще намерите информация и определение на повечето фотографски техники и термини, основи на фотографията: светлина и видове светлина, какво е скорост на затвора, бленда (апертура или диафрагма), ISO, баланс на бялото, кроп фактор, хистограма, определяне на експозицията, ND филтър; зависимостите между тях и осъзнаването им. Постарал съм се за повечето от определенията да дам конкретни примери със снимки, защото знам, че нагледно информацията се възприема доста по лесно, поне при мен е така :) Повечето от информацията е пречупена през личния ми опит с фотографията, с което не ангажирам никого с моето мнение! Ако харесвате, не харесвате или просто сте критични към видяното и написаното от мен, моля, оставете своя коментар на дъното на страницата. Но само техническите познания за фотоапарата няма да Ви помогнат, ако не приложите съответните фотографски техники, които са необходими за създаването на перфектния кадър. Ще се радвам да видя коментарите, въпросите и критиките Ви, както и да отговоря на тях !

 

Malinov-Photography

Find me on Google+

ЯБЪЛКОВИДНА ГЛАВА ЗА СТАТИВ - 70 лв.ябълковидна глава за статив

 

ЧИСТО НОВА COMPACT FLASH EXTREME PRO 128 GB 100MB/s - 1 400 лв.

 

compact flash 128 gb

 

КОНТАКТ

БЛЕНДА (СВЕТЛИНА И ВИДОВЕ СВЕТЛИНА)

Във фотографията бленда (може да с е ползва диафрагма и апертура) на фотоапарат, се нарича приспособлението определящо количеството светлина, която ще попадне върху светочувствителния слой на фотографската лента. Изразява се с диафрагмено число, което е отношение от фокусното разстояние на обектива и диаметъра на отвора на блендата. Колкото това число е по-голямо, толкова блендата е по-затворена и е с по-малък диаметър и обратно. Например при една и съща експонация (скорост) при слънчево време ще поставим бленда 11 или 16, а при мрачно 4 или 5,6. Точното съотношение бленда/скорост определя добра експонация и качествена снимка. Блендата влияе и върху рязкостта, като колкото диафрагменото число е по-голямо, толкова дълбочината на рязкостта е по-голяма, т.е нашата грешка при фокусирането е по-малка. Когато използвате голяма стойност за отвор на блендата, имайте предвид, че при ниска осветеност може да има размазване на снимката , поради заклащане на фитиаоарата. При това положение стойността на скорост на затвора ще е по-ниска- трябва да увеличите ISO или да използвате статив. Също така , колкото по-близо е обектът, толкова по-малка е дълбочината на рязкост - обратното. В примера със снимката вдясно е използван твърд обектив 50 mm / 1.8 , с максимално отворена бленда и близо до обекта на снимане за постигане на "размазан" (дефокусиран ) фон.

СКОРОСТ НА ЗАТВОРА

-скоростта на затвора е мярка за времето, през което затворът остова отворен. Колкото повече време затворът е отворен, толкова повече светлина достига до сензора. По-бързите скорости често изискват по-широко отворена бленда (по-малко число F) и позволяват действащият обект да се замрази. По-бавните скорости на затвора позволяват с по-затворена бленда (по-голямо F-число) да се заснемат снимки на по-слаба светлина. При изплзването на статив и по-ниска скорост на затвора се получава ефект, който показва движение, динамика. Снимката вдясно е пример за това, скоростта е 1,6 сек., правена в метрото в град Порто. Така всички неподвижни обекти остават неподвижни, а движещите се размазват, придавайки усещане за движение в снимката. Тъй като в метрото беше светло, трябваше да се намали отвора на (в случая F 13) блендата, т.е. да пропуска по-малко светлина, позволявайки да се намали скоростта на затвора.

ISO

- В фотография, номер на ISO, е показател за чувствителността на сензора, когато е по-голям брой показва по-висока чувствителност. Едно от предимствата на цифровата матрица е, че сигналът, който тя генерира като реакция на падащата върху нея светлина, може да бъде усилван. Това ознаава, че стандартната светлочуствителност - 100 ISO единици- може да се увеличи, ако околното осветление е слабо. Качеството на изображението няма да е толкова добро, но ще е задоволително. Повишената чувствителност на матрицата позволява да снимате при по-ниско ниво на осветеност, но на съответната цена - шумът. Той съответства на увеличената зърнистост. Шумът от дълга експозиция (секунда или повече) се нарича стационарен, или шум с фиксиран рисунък. Има практически метод за намаляване на този шум, като направите втора снимка със същите настройки, но с покрит обектив, така, че да излезе черна. Вторият кадър има същото разпределение на шума и по този начин по- късно може да комбинирате двата във Фотошоп и да позлвате черната снимка, за да елиминирате шума.
БАЛАНС НА БЯЛОТО
- Всичко се свежда до понятието за цветовата температура. Цветна температура е начин за измерване на качеството на източник на светлина. Тя се основава на съотношението между размера на синя светлина в размер на червена светлина, както и "зелена светлина" се игнорира. Единицата за измерване на това съотношение е по степен на Келвин (К). Леко с по-висока температура на цвета (т.е., по-големи Келвин стойност) е "повече" сини светлини от светлина с по-ниска температура на цвета (т.е., по-малки Келвин стойност). По този начин, охладител (респ., топъл) светлина има по-висока (респ., по-ниска) температура на цвета. Следващата таблица показва температурата на цветовете на някои източници на светлина. Настройка баланса на бялото неправилно може да доведе до промяна в цвета на изображението. Да предположим, че камерата е казал да се използва температура на цвета от слънчевата светлина да вземе изображение на вътрешната среда осветени главно от нажежаема жичка светлини. Камерата ще очакват прекалено синя светлина и по-малко червена светлина, и да си алгоритъм, за да бъдат по-чувствителни към синя светлина. Въпреки това, в среда, осветени с нажежаема жичка светлини, цветова температура е ниска с прекалено червена светлина, а не в синьо. В резултат на това ще видим един червеникав или жълтеникав образ. Проверка на баланс на бялото - сивата карта е средство за обективна проверка на цветния баланс. Снимайте я при различни условия на дневна светлина, като използвате поне две от настройките за баланс на бялото, включително и автоматична. После проверете RGB стойностите в програма за редактиране на изображението ( най-често photoshop).
ИЗМЕРВАНЕ НА ЕКСПОЗИЦИЯТА - експозиция е количеството светлина, което достига до матрицата. Ако светлината е в излишък, снимката ще е бледа и безцветна; ако е недостатъчна, образът ще е тъмен и мрачен. Добрата експозиция зависи от чувствителността на матрицата, която може да се настройва ъ ръчно (при повечето фотоапарати). Фотоапаратът има вграден експонометър, който има за цел да измерва светлината и да определя експозицията. Фотоапаратите регулират експозицията чрез скоростта на затвора и блендата (диафрагма, апертура). Един от начините за правилно измерване на експозицията е да се направи клин на експозицията- това означава да се направят допълнителни кадри с по- светла и по-тъмна експозиция. Тази практика е полезна, когато не сте сигурни в измерената експозиция и нямате време да я оправите. Относно методите за измерване на експозицията вижет по-горния абзац.
МЕТОДИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЕКСПОЗИЦИЯТА тази функция на цифровия фотоапарат определя яркостта на обекта. В повечето случаи се използва оценъчно мерене на осветеността. А ето ги и режимите за измерване на осветеността: 1. Оценъчно мерене - това е универсален режим и е подходящ за портретни снимки и дори за обекти, осветени в контражур.Фотоапаратът автоматично задава експонацията така, че да съответсва на характеристиката на сцената. 2. Частично мерене- този режим е ефективен, когато фонът е много по- чрък от заснемания обект поради осветяване в контражур и други. Сивото поле на илюстрацията вдясно (номер 2) показва зоната, в която се измерва осветеността, за да се постигне стандартна експозиция. 3. Осреднено мерене с приоритет в центъра- при този метод се измерва осветеността в центъра на визьора и след това се осреднява за цялата сцена. Този метод изисква малко повече знания за фотографията.
МАТРИЦИ- светлочувствителните матрици са два типа: CCD (базирани на елементи със зарядна връзка), или CMOS (изградени от комплементарни двойки MOS транзистори и двата типа работят на един и същ принцип. Всяка фотоклетка на матрицата има за цел да улови една единица информация за крайното изображение- един пиксел (pixel идва от picture element). Има два вида матрици - CCD и CMOS. Някои от предимствата на CCD матрицата са ниско ниво на шум и високия коефициент на запълване на пикселите. От друга страна CMOS матрицата има доста по-бързо действие и е много повече енергоспестяваща.
ХИСТОГРАМА - едно от голямите предимства на съвременната цифрова фотография е, че веднага дава обратна връзака, позволявайки веднага да получчите информация за снимката. Основната полза от моменталната проверка е прецизирането на експозицията. Повечето цифрови фотоапарати имат възможност за показване на хистограма за всяко изображение. Тя показва разпределянето на тоновете в изображението- от черното в ляво , през сивото в средата, до бялото двясно.
ФОКУС
- обикновенно има два вида фокус - авто фокус и ръчен фокус. Самият авто фокус има няколко варианта - единичен фокус ( One shot focus ) , когато фокусирате и снимате веднага след това, и фукус ( AI Servo ) , при който апарата прави изчисленията вместо Вас. Този фокус се използва, когато снимате движещ се обект, който в момета, в който сте фокусирали вече се е премести и е извън фокус. Това, което прави AI Servo фокус е да преизчисли изключително бързо изминатото от обекта разстояние и да го фокусира, преди да натиснете спусъка. Има още един вариант на фокусиране - AI Focus Auto focus - това екомбинация от горните два видове фокус, т. е. фотоапарата преценява кой от двата вида фокус да избере, в зависимост от конкретната ситуация. Съвременните цифрови фотоапарати имат няколко точки на фокусиране, които се виждат, когато погледнете във визьора (най -често 9 на брой ). Обикновенно може да зададете на всяка едно от тези точки да бъде фокусирана(това може да прочетете в инструкциите на Вашия апарат), но най-прецизно е фокусирането в центъра на визьора. Ако искате да фокусирате обект, който не се намира в центъра на кадъра Ви, фокусирайте го в центъра, и след това, с полу натиснат спусък, направете желата от Вас композиция. В много случаи при опита си да използвате авто фокус, това просто няма да се получи. В тези моменти трябва да използвате ръчен фокус. Някои от тези ситуации са например когато искате да фокусирате огледални или стъклени повърхности; когато снимате през ограда и искате тя да не е на фокус; ситуации с малко кнтраст в кадъра- бяла стена, синьо небе; както и в ситуации с недостатъчно светлина- клубове, сенчести места, сумрак. В всеки от тези случаи просто превключвате на ръчен фокус и преценявате кога да натиснете спусъка. Ще си спестите доста нерви ако разучите ръчния фокус :). Има и още един вариант на снимане в ситуация с недостатъчно осветление - напромер в клуб, дискотека, плаж през нощта ;)... В тези случаи апарата, в режим на автофокус, не може да фокусира поради липсата на светлина. Може да използвате ръчен фокус, или функция, която се нарича AF Assist Beam - тъй като няма достатъчно светлина, апаратът изпраща много бързи светлинни импулси, преди стартирането на светкавицата, които помагат да авто фокуса да фукусира и да заснемете желания кадър.
ND ФИЛТЪР (фотографски техники)- в превод от Neutral Density, неутралните филтри обикновенно идват в употреба когато има прекалено много светлина, а ние желаем да придадем определен ефект на даден кадър. ND филтърът се използва за показване на движението в кадрите т.е. движение на вода, движение на облаци, движение на хора или автомобили. Как действа ND филтърът? Това което правят филтрите е да забвят скоростта на затвора с определени степени, в зависимост от стойността на затъмняване на самият филтър. Аз например имам филтър ND HOYA 64, което намлява скоростта на затвора с вест стъпки. Казано накратко, ND филтърът Ви позволява да снимате на по-ниска скорост на затвора дори когато има дневна светлина. Нивото на скорост на затвора зависи както от степента на затъмнение на ND фълтъра, така и от нивото на ISO и блендата (апертурата). Поставяйки филтъра, трябва да внимавате за няколко неща: * тъй като снимате на ниска скорост на затвора, задължително ползвайте статив, зашото и най-малката вибрация ше развали кадъра Ви; * когато снимате привечер, също в зависимост от степента на затъмнение на филтъра, трябва да фокусирате (най-добре ползвайте ръчен фокус) преди да сте поставили филтъра на обектива. Това се получава защото няма достатъчно светлина, за да мож апарата да фокусира сам.
КРОП ФАКТОР - в съвременната цифрова фотография се паяви понятието кроп фактор. Казано накратко ако при пълноформатна матрица ( 36 -24 mm ) светлината, която преминава през обектива се улавя на 100 % (черната рамка на снимката), то при APSC (т.нар. кропка с матрица 22.2 -14.8 mm) светлината ще е по-малко - зелената рамка на снимката. При повечето цифрови фотоапарати кроп-факторът се движи между 1,3 и 1,6. В моя случай кроп факторът е 1. 6 (различен за различните видове матрици и фотоапарати) , което означава - когато снимам с твърд обектив 50 mm , това фокусно разстояние се умножава по 1.6 и получаваме т.нар. приравнено фокусно разстояние (лично за мен това означава реално фокусно разстояние)- 80 mm. Трябва да имате това предвид, когато избирате даден обетив. Например когтао искате да купите широкоъгълен обетив, за заснемане на панорами и пейзажи, може да останете разочаровани ако не сте подготвени. Ако в широката си част обектива има 17 mm фокусно разстояние, то краяния продукт, който ще получите е 27. 2 mm.

уроци по фотография: начало на страницата

C